Морски цъфтеж създава главоболия на адриатическите държави

Бистрата вода на Адриатическо море от край време е славата на страните, които владеят части от неговото крайбрежие. Лазурно на цвят и много по-чисто от свързаното с него Средиземно море, то е основна примамка за растящия брой чужденци, които прекарват ваканците си в Словения, Хърватия, Черна Гора и, напоследък, в Албания. Със залеза на тежката индустрия във всичките тези страни, водите се превръщат за тях в ценен икономически актив.

Сега, обаче, над тях тегне нова заплаха. Коварни хищни водорасли настъпват година след година, застрашавайки морската среда и превръщайки девственото пясъчно и каменисто морско дъно в дебели килими от поклащащи се зелени листа.

Състоянието на някога бистрите води около лигурийския остров Елба е предупреждение какво очаква Адриатика. Някога хабитат на ослепителни корали и мекотели, зоната около него беше рай за гмуркачите. „Днес никой не ходи там да се гмурка - оплаква се проф. Франческо Чинели, морски биолог от университета в Пиза, взирайки се във водите край село Марина ди Пиза, - Морското дъно е покрито със зелен килим."

Проф. Чинели говори за Caulerpa Racemosa, агресивни водорасли, които се разпространиха като горски пожар в Средиземно море и сега застрашават и Адриатика.

Растението не е само непривлекателно. То образува гъсти колонии на всички типове морско дъно, както в чисти, така и в замърсени води, променя характера на хабитата, който си присвоява, и драматично намалява разнообразието и изобилието на подводната фауна. Расте бързо по всички повърхности и в студени, и в топли води, блокира достъпа на слънчева светлина, необходима на по-малките подводни растения, и ги задушава. Освен това отделя алкални вещества, които убиват всички останали живи организми наоколо. Унищожавайки останалата флора и разраствайки се по морското дъно, подводният бурен застрашава и рибите и мекотелите, които се хранят с други водорасли, или онези, които обитават по гол пясък или камъни.

„Когато Caulerpa покрие дъното като килим, тези видове изгубват естествения си хабитат," казва Анте Жулиевич от Института по океанография и рибарство в Сплит, Хърватия. Разпространяването на водораслите из целите Адриатическо и Средиземно море ще унищожи икономически ценни породи ядливи риби, както и ще прогони водолазите и туристите. Морета, известни с многообразието на животинския си свят и красотата на подводните си пейзажи могат да се превърнат в монотонни подводни пустини.

Според учените ако правителствата на Словения, Хърватия, Черна Гора и Албания не вземат мерки за изкореняването на тази напаст, ситуацията най-вероятно ще излезе извън техния контрол. Въпреки сериозната заплаха, правителствата в Адриатическия регион досега не са показали признаци, че си сътрудничат, нито пък са потърсили съвета на страни от ЕС като Франция, Италия и Испания, които вече се сблъскаха с проблема и работиха заедно за ограничаване на пораженията.

Скоро и в морето до вас

Съществуването на Caulerpa Racemosa в Средиземно море е забелязано за пръв път преди поне 80 години. Тропическото растение, родом от Червено море, е донесено през Суецкия канал в началото на 1930-те и постепенно завладява над 50,000 хектара морско дъно. Обявено от Европейската комисия за сериозна заплаха за морското биоразнообразие преди около 10 години, то напредва през Средиземно море и Адриатика с нарастваща скорост.

След първоначалното си появяване около Ливан преди близо 20 години, водораслите се разпространиха в крайбрежните води на други средиземноморски страни, донасяни от подводните течения. Хората неизбежно разнасят тези морски стопаджии с дъната на корабите си, котвите си и рибарските си мрежи, и дори с водолазната си екипировка. Всеки път, когато „заразен" морски съд хвърля котва или изхвърля баластна вода в пристанището, водораслите се отделят и си намират нов хабитат.

Когато по-късно Caulerpa Racemosa попада в Адриатика, само за последните три години тя се разпространява във водите на Черна Гора от три на осем места. Най-голямата засегната област е около п-в Лустика на входа към залива Котор, където водораслите покриват над два кв. км. Две нови инвазии бяха забелязани наскоро там, и в непосредствена близост с курорта Будва, на юг от Котор. Според оценките, към края на август водораслите са покрили територия от общо 4 хектара от морското дъно на Черна гора.

В Хърватия напастта е още по-голяма. След първата си поява около Пъклени отоци - група острови в централна Далмация, сега тя се е разпространила из 54 местности. Наскоро бе съобщено същото и района на остров Млет - национален парк, чиито сини води са важна атракция за посетителите.

Това, което улеснява разпространението на водораслите в Средиземно море, е липсата на естествени врагове, а също и недостатъчното внимание към сериозността на този проблем. Франция, Италия и Испания дълго време не обръщаха внимание на появата им. Когато най-накрая си дадоха сметка за заплахата, беше вече късно.

Днес водите около Елба не са единствените в Средиземно море, които страдат от масивно заразяване. Подобна е ситуацията на морското дъно около Монако, на Кот'Д'Азур, казва Тиери Тибо, учен от Университета в Ница. Там водораслите са задушили конкурентните флора и фауна. „Водолазите не желаят да се гмуркат около Монако, тъй като сега там има само зелен килим от Caulerpa."

Контранастъплението, което още не е започнало

Пълното изкореняване на водораслите вече не е възможно, но учените смятат, че разпространението им може да бъде ограничено, ако всички спазват европейските директиви, забраняващи хвърлянето на котва, риболова и гмуркането в заразените места.

Закъснялото осъзнаване на проблема, междувременно, уплаши средиземноморските страни достатъчно, че да заработят заедно за запазване в морските региони от ключово значение на различните видове живот, риболова и развитието на туризма. Испания, Франция и Кипър осъществяват съвместни изследователски проекти и отделят пари за проучване на стратегии за ерадикация и картографиране на проблема.

Няма признаци за подобно сътрудничество срещу водораслите между балканските страни от Адриатика. Експертите обясняват това с липсата на административен капацитет, недостига на пари и неспособността на държавите да хармонизират собственото законодателство с европейските закони.

Например парламентът в Черна гора все още не е приел дори основни закони за регулация на морската среда, като например Закона за защита на околната среда, въпреки че той трябваше да влезе в сила до края на годината.

Националните институции по морска биология в адриатическия регион започнаха обмяна на информация по общите проблеми преди две години, но правителствата се бавят. Те не са обявили изкореняването на Caulerpa за приоритет, например, нито показват признаци, че ще го сторят.

Отсъствието на политическо сътрудничество между страните в региона се дължи на причини, вариращи от политически разделения до липса на реална представа за размера на бедствието. Войните на Балканите през 1990-те също имаха трайно негативно влияние, като забавиха обмяната на информация между отделните държави, особено между Черна Гора и Хърватия, докато Албания едва сега започна да излиза от изолацията, която си беше самоналожила години наред.

Европа, обаче, призовава към общи мерки. „Координираните действия на засегнатите държави и тези, които вероятно ще бъдат засегнати, са крайно препоръчителни, особено приемането на общи стратегии,” препоръча Съветът на Европа още през 1995 г.

По-късно и Програмата за развитие на ООН, ПРООН, призова всички западнобалкански държави да увеличат усилията си и да намерят по-координиран подход към решаването на проблеми на околната среда въобще. Техен доклад от октомври прави изрична връзка между прогреса в това отношение и по-нататъшната европейска интеграция.

Според учените, които работят по заплахата, държавите от Адриатика не са в състояние да решат проблема поотделно. Роберто Дановаро от факултета по морски науки в университета Марке в Анкона казва, че най-важно е сътрудничеството на регионално и европейско ниво. „Би било много глупаво да се дискутират морски проблеми локално - казва Дановаро, - За морето трябва да имаме обща политика.”

Представители на неправителствения сектор споделят това мнение. „Би било безпредметно една от тези шест страни да се бори с проблема, ако останалите пет не направят същото - казва Мария Рапини от римската група природозащитници Маревиво, - Те може и да изкоренят водораслите, но това ще бъде временно, защото бурените ще се върнат отново от, да кажем, Албания или Черна Гора.”

Джани Гуариери, бивш съветник по международните отношения към италианското министерство на околната среда също смята, че „Адриатика изисква съвместни проекти”. Той подчертава нуждата от създаване на общи защитени морски резервати. „Всяка (крайморска) община трябва да определи една от тези зони, - добавя Гуариери, - Те трябва да притежават биологично богатство и да бъдат привлекателни, така че населението наоколо да може да печели от това.”

Черногорската Ривиера под заплаха

Заливът Весло при входа в Которския залив е една от перлите на Черногорското крайбрежие – изключително важна зона за процъфтяващата туристическа индустрия, от която все повече зависи просперитетът на неотдавна отделилата се република. Но състоянието на морското дъно около нея тревожно много наподобява това около Елба, казва Весна Мачич от Черногорския институт за морска биология. Според нея Caulerpa вече унищожава обитаващите зоната мекотели и останалата флора.

Не съществуват точни данни как водораслите променят биоразнообразието на черногорските води, тъй като експертите на Черна гора нямат данни за обитателите на зоната преди нашествието на хищния подводен бурен.

Досега правителството е инвестирало незначителни суми в разрешаването на проблема – 10,000 евро през последните три години. За сравнение Хърватия е отделяла по 135,000 евро годишно за същата цел, докато Франция харчи по 50,000 евро на година само за картографиране на разпространението на Caulerpa.

Черна Гора оправдава скромната сума, която е отделила за изследвания, с обяснението, че размерът на заразената с водорасли площ все още не е тревожен. Според Синиша Станкович от отдела за околна среда на министерството на туризма, няма голям смисъл да се хвърлят пари за неизкореним проблем. „Ако знаехме, как да изтребим водораслите, никой нямаше да жали пари - казва той, - Но всички известни досега методи могат само да ограничат разпространението им.”

Черна Гора е малка, сравнително бедна страна, и не успява да оправдае политически отделянето на фондове за опазване на околната среда от ограничения си бюджет. По-странното е, че тя не се възползва от предприсъединителните фондове на ЕС, които са на разположение за тези цели – според Станкович това е следствие от липсата на административен капацитет за подготвяне и изпълнение на такива проекти, които да отговарят на европейските стандарти.

Според Станкович правителството в Черна Гора смята да компенсира загубеното време, като участва в нов проект за опазване на морето, подкрепен от Световната банка, Предприятието за глобалната околна среда - механизъм, който помага на развиващите се страни да финансират проекти за опазване на глобалната околна среда, и UNEP/MAP - програма на ООН за околната среда за Средиземноморието.

„Отделили сме около 150,000 долара за опазване на подводния живот в морето през следващите пет години - твърди Станкович, - Част от парите ще бъдат похарчени за изкореняване на Caulerpa.”

Черногорската държавна фирма „Морско добро”, която управлява морските зони на републиката, направи и първите стъпки за огласяване на опасността от водораслите чрез публикуване и разпространяване на листовки. Александра Иванович, която работи по кампанията казва, че от 2005 г. насам фирмата е финансирала и мониторинг, а също и опити за ограничаване на водораслите във водите около Будва с помощта на фолио, блокиращо пътя на светлината, без която водораслите умират.

Но сумите, похарчени досега за тази дейност са минимални – възлизат на едва 5 000 евро.

Какво се случи с „екологичната държава”?

Въпреки ускоряващата се интеграция с ЕС, Черна Гора е подготвила учудващо малко закони срещу инвазивни морски видове, въпреки че те са важна част от екологичното законодателство на Съюза. Брюксел определи проблема за приоритетен в своя Шести план за действия за опазване на околната среда от 2002 г., като показа колко разтревожени са от проблема в Европейския Съюз. В комюнике от септември 2006 г., „Спирането на загубата на биологични видове до 2010 г.” на Дирекцията за опазване на околната среда на Европейската Комисия проблемът също е определен като ключов, и се подчертава необходимостта от действия за спиране на разпространението на пренесената флора.

В момента дирекцията съставя стратегия за решаване на проблема. „Водораслите Caulerpa Racemosa бяха признати за сериозна заплаха за морското биоразнообразие - казва Ленка Карова от Дирекцията за околна среда на Комисията, - Тази стратегия цели ефективно да намали пагубния ефект от инвазивни видове върху европейските разновидности.” Тя каза също, че изследванията, проведени като част от проекта „Уеднаквяване на европейските индикатори за биоразнообразие към 2010 г., SEBI2010”, подреждат Caulerpa сред „най-опасните инвазивни видове, застрашаващи европейското биоразнообразие.”

Макар че Черна Гора е „екологична държава” според първия ред от собствената й конституция, страната нито ратифицира Барселонската конвенция от 1976 г. за опазване на Средиземно море от замърсяване, нито подписа Бернската конвенция от 2003 г. за съхраняване на европейската природа и ествевени хабитати.

Синиша Станкович обещава, че Барселонската конвенция ще бъде ратифицирана до края на годината и казва, че „този закон, и особено приложения протокол за резерватите, е необходимо условие за решаването на проблема с Caulerpa.” Това, обаче, идва с голямо закъснение. Вече всички останали средиземноморски страни са подписали Барселонската конвенция, както и почти всички съседки на Черна Гора. Хърватският парламент прие закон за изпълнение на конвенцията още през 1996 г.

Освен Босна и Херцеговина, чиято крайбрежна ивица е малка, Черна Гора е единствената държава на Адриатика, която не е подписала Бернската конвенция. „За каква екологична държава говорим при нашето отношение към морето,” казва Весна Мачич.

Черна Гора е изключение от останалите средиземноморски държави и по това, че няма официално определени зони за морски резервати. Според директивите и конвенциите на ЕС всяка страна трябва да има няколко национални парка или морски резервати, както и да приеме законови регулации за тяхното опазване от замърсяване и инвазивни видове. Морските резервати трябва да бъдат защитени със закон срещу неоторизирано акостиране, подводни спортове и риболов. Италия, например, има 27 морски резервата, казва Мария Рапини от Маревиво, като целта е броят им да се увеличи до 50 през следващите няколко години.

„След подписването на Барселонската конвенция ще бъдем задължени да обявим морски резервати - обещава Ана Пайевич от министерството на туризма на Черна Гора, - Планираме да обявим за защитени 10% от цялото море на Черна Гора”. Но за момента това са само планове.

Учените показват пътя

Докато политиците в региона не са направили почти нищо за сътрудничество при ограничаване на заплахата за общото им морско наследство, учените от различни страни интензивно обменят информация. „Морето няма граници - казва Мачич, - Ако искаме да го опазим, трябва да работим заедно. Всички, които имат връзка с морските проблеми знаят, че там не може да има граници.”

Институтът по морска биология в Котор сътрудничи с Института по океанография и риболов в Сплит, Института за морски и крайбрежни изследвания в Дубровник, Хърватия и с Лабораторията по морска биология на Университета в Ница, Франция.

Персоналът на Которския институт е горд с инициирането на съвместен проект за крайбрежните морски области заедно с хърватските си колеги малко след войните от 1990-те. „Сътрудничеството в областта на опазването на морето е добър пример за сдобряване на бившите врагове от войната,” казва Мачич. Колегите й в Сплит и Дубровник споделят убеждението й.

Но войните на Балканите оставиха трайни последици и учените признават, че пълното възстановяване на научното сътрудничество ще отнеме още време. „Преди пет години германското правителство искаше да финансира проект за делфините, който Хърватия трябваше да осъществи съвместно с Черна Гора - отбелязва Владо Онофри от Института за изследване на морето и морския бряг в Дубровник, - Но заради антагонистичните политически позиции на двете страни не успяхме да създадем сътрудничество. Войните забавят обмяната на информация, особено между политиците и държавниците, а те са тези, които държат връзките на кесията.”

Освин Печар, директор на националния парк Млет също смята, че проблемът е в политиците. Ако зависеше от учените в региона, „бихме си сътрудничили с всеки, щом става дума за нашите интереси - казва той, - Но когато получаваш пари от държавни структури, нещата са много по-сложни.” Междувременно уникалната красота на морското дъно на Адриатика остава застрашена от бързо придвижващия се хищник.

Съюз между водорасли и охлюви? Едва ли

Може ли нещо да се направи на този етап? Все пак някаква слаба надежда да се намери екологично решение на проблема с разпространението на водораслите съществува. Според учените водорасли от типа Posidonia могат да образуват естествена бариера срещу разпространението на Caulerpa.

Но това е възможно само на места, където колониите на Posidonia са големи и здрави. „Ако Caulerpa унищожи Posidonia, рибата ще напусне, а крайбрежната зона ще пострада от ерозия,” отбелязва проф. Чинели от Университета в Пиза.

Друго предложение за „биологично” решение е да се внесе вид тропически охлюв, който се храни с Caulerpa. Той живее във водите около Австралия, и ако бъде заселен в Средиземно море, би помогнал за решаването на проблема с Caulerpa по най-безболезнения начин, смята Анте Жулйевич от Сплит.

Учените проучват също и възможността да спрат разпространението на Caulerpa чрез покриване на заразените места с фолио, въпреки че според мнозина това няма да доведе до добър резултат. „Покриването на водораслите с фолио, или пък пускането на отрова, е като химиотерапията: разрушава не само тумора, но и целия организъм - казва Онофри, - Ако пуснем отрова, за да изкореним водораслите, тя ще убие и другите микроорганизми.”

Други възможни мерки пък биха влезли в противоречие с нуждите на туристическата индустрия.

Един от начините, препоръчани от учените, е да се забрани акостирането в области, където има Caulerpa, а също и където има колонии от Posidonia, тъй като те пък могат да пострадат от котвите, с което ще освободят пътя на вредните водорасли. „Корабите с котви по няколко тона могат да повлекат Caulerpa с корените и да я разнесат по цялото морско дъно,” казва Онофри.

Според него акостирането със сигурност трябва да се забрани в зоната на Дубровник, където всекидневно пристигат кораби. Но такава мярка би засегнала сериозно туризма. „Ако забраним акостирането, това ще се отрази пагубно на икономиката,” признава той.

Що се отнася до местните хора, те като че не биха се разстроили особено. „Туристите, пристигащи с тези кораби, не харчат никакви пари в нашите кафенета и ресторанти. Имат си всичко в своя плаващ град - казва Люба, собственик на кафене, - Само ни цапат морето и въздуха, и донасят с котвите си някакви чужди растения, след което си отиват. По-добре хич да не идват.”

Освин Печар също смята, че нещо трябва да се направи, но знае, че е трудно постижимо. „Евентуалната забрана за акостиране в заливите противоречи на нуждите на морския туризъм - казва той, - Около 25% от морските туристи идват в Хърватия само защото акостирането е позволено навсякъде.”

Както и Онофри, той се надява на компромисно решение под формата на големи шамандури, към които корабите да акостират без да влизат в пряк контакт с морското дъно. Учените, неправителствените организации и правителства също така приканват хората, които искат да упражняват подводни спортове, да акостират или да ловят риба, да не хвърлят обратно в морето Caulerpa, ако се случи да я повлекат със себе си. Ако не могат да спрат разпространението на тези водорасли, поне да го ускоряват.

Междувременно Онофри предупреждава, че безконтролното разпространение на Caulerpa много скоро ще доведе до сериозни икономически разходи за всички адриатически държави. „След една-две години само повърхността на морето ще бъде синя – дъното ще е зелено”, казва той, като сочи островчето Локрум до Дубровник - морския рай, който сега е „окупиран” от водораслите.

„Caulerpa” прави етническо прочистване на морето,” казва Онофри.