Новото поколение не вярва в своето бъдеще в Косово

„Не мога повече да понасям това! Просто престанах да мисля за нещата наоколо,” казва Еремире Красничи, 22-годишна студентка по социология от Прищина, и си поръчва още една домашна ракия в местното кафене. Това не учудва никой от младите хора наоколо.

Отношението й е типично за нейното поколение в Косово днес – много малко от връстниците й вярват, че ще успеят да се реализират в собствената си страна. Без да виждат на хоризонта перспектива за работа, или пък за разрешаване на спора за крайния статут на Косово, който сякаш блокира какъвто и да е напредък, те се предават.

Косово има най-младото население в Европа. Според последен доклад на Програмата за развитие на ООН, ПРООН, въпреки спада на раждаемостта през последните години половината от около двата милиона население са на възраст под 25 години, а според правителствената статистика над 65% са под 30 години. В Западна Европа само Ирландия, където през 1996 г. 40% от населението е било на възраст под 25 години, може да се сравни донякъде с този демографски профил.

Но според данните на ПРООН за 2005 г. безработните в Косово са 40%, и сред тях 29% са млади хора. Съгласно тази статистика за всяко работно място се състезават по 530 кандидати.

Освен това да станеш конкурентоспособен на пазара на труда в Косово е много трудно, тъй като възможностите за придобиване на професионални умения, нужни за добра кариера, са крайно ограничени. Албанското мнозинство на територията разполага само с един институт за висше образование – Университета в Прищина, който при това има лоша репутация. Сръбското малцинство, което и така е изолирано в разпръснати анклави и в малка територия на север, се налага да се задоволява с университета в Северна Митровица, който е известен като още по-слаб.

Повечето млади хора вдигат ръце от измъчената си родина. Според доклада на ПРООН от 2007 г. почти 50% от поколението на възраст между 15 и 24 години биха емигрирали, ако могат. „Определено имам нужда да се махна за пет години,” казва Красничи.

В Европа те виждат възможност да учат и да работят, но никак не им е лесно да стигнат до там. Образователните схеми са ограничени и малцина могат да си уредят легална работа в Европейския Съюз.

Отгоре на всичкото онези, които успеят да напуснат, рядко се завръщат, тъй като не виждат възможност да прилагат уменията си в икономическата пустиня, която ги очаква в Косово. Онези пък, които не успяват да заминат, имат избор между това да не правят нищо, или пък да се пристрастяват към наркотици, да се превръщат в престъпници, или да търсят отдушник в религията.

„Няма полза да имаш младо население, ако няма икономическа дейност - казва демографът Райнер Мюнц от Виена, - Ако най-умните и добрите на Косово продължат да бъдат спъвани по този начин още дълго, бъдещето на Косово няма да е розово.”

Някой иска ли диплома?

Според Мюнц Косово пропилява най-ценния си актив: образованите млади хора. Но проблемът започва със самото образование, тъй като системата не прави в помощ на онези, които искат да напреднат в толкова трудния пазар на труда.

Флори Джемайли, която следва последна година социология, е много разочарована от качеството на полученото образование. „Толкова ми е омръзнало да бъда студентка, че вече не мисля, че съм такава - казва тя, - Загубих връзка с университета, който смаза амбициите ми и уби у мен добрите навици за учене, придобити в гимназията.”

Фисник Османи, също студент, споделя разочарованието й. Единствената причина да продължава да посещава лекциите, е да получи документ – „проклетата диплома”, според собственото му определение.

Недоволните студенти понякога изразяват разочарованието си чрез ексцентрични демонстрации. През 2004 г. едно студентско сдружение - Инициатива за различен университет, засипа с боклук главните аули на университета. Тогава един от участниците - Гезим Красничи, заяви, че „единственото решение за университета е да бъде затворен, след като произвежда „глупаци с дипломи”.

Докладът „Управление и компетентност във висшето образование”, публикуван през март 2007 г. от местния Косовски институт за изследване и развитие на политиката, KIPRED, съдържа унищожителни критики към университета. Документът описва учебното заведение като неефективно и с корумпирано управление, и изброява някои от „тревожните тенденции във висшето образование в Косово”. „Изпитите често биват взимани само ако си платиш; под „реформа” се разбира смяната на имената на специалностите; студентите се налага да понасят арогантността на преподавателите, ако искат някога да издържат задължителните за дипломирането си изпити.”

По-нататък в доклада на KIPRED се казва, че „критичното мислене не се поощрява, тъй като не се набляга на дебатите, интердисциплинарното обучение, груповата работа или контекстното решаване на задачи.”

Някои студенти си признават откровено, макар и само в частен разговор, че взимат пари за да изкарат добри оценки за свои колеги. „Издържал съм повече от 30 изпита вместо други студенти. Обикновено взимам между 50 и 100 евро, в зависимост от трудността на изпита и степента на риска да ме хванат,” казва един от тях.

Според Линдита Тачири, член на академичния състав в университета, лошото качество на учебните дебати не се дължи само на преподавателите. „Децата ни получават основно и средно образование, което не ги учи на критично мислене - казва тя, - Те влизат в университета, свикнали да наизустяват факти и да ги повтарят като папагали. Изобщо не разсъждават.”

И появата на конкурентни частни колежи не доведе до чувствително повишаване на стандартите. Много от тях не успяха да получат лиценз от министерството на образованието, а според експерти 29-те колежа, които взеха такъв, не са допринесли с нищо за подобряване на нивото. „Смешно е да се твърди, че образованието в частните университети е по-качествено, отколкото в държавните - казва Милазим Красничи, анализатор и преподавател по журналистика в Прищина, - И в Прищинския университет, и в частните висши учебни заведения преподават едни и същи хора!”

Да следваш в чужбина също не е кой знае какъв избор

Младите косовари имат много малко възможности да се образоват в малката си родина, но ученето им в чуждестранни университети е свързано с огромни трудности.

Визовите ограничения, наложени на Западните Балкани след разпадането на бивша Югославия в началото на 1990-те си остават най-тежки за Косово - продължаващият спор със Сърбия за крайния статут на протектората му налага още по-тежка изолация, от тази на другите страни. Например територията не бе включена в договореното през септември споразумение за либерализиране на визовия режим на ЕС за студенти и хора със специални професии от Албания, Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна Гора.

От 1999 г. насам, скоро след приключването на конфликта, косовските студенти получиха някои ограничени възможности да се образоват. Но според Дукаджин Пуповци, директор на Образователния център в Косово, „броят на онези, които се възползват от стипендиантските програми, е незначителен”.

Транс-Европейската схема за мобилност в университетското образование ТЕМПУС на Европейската комисия е една от програмите, достъпни за косовари от 2004 г. насам. Но координаторът на схемата в Косово Линдита Тачири също признава, че резултите са невпечатляващи. „Няколко проекта бяха изпълнени със средства по TEMPUS, но програмата не стигна до мнозина и не бе използвана достатъчно”, казва тя.

Проблемът не се свежда до липса на пари. Според работещите по ТЕМПУС в Брюксел между 2004 и 2006 г. са отпуснати 5 милиона евро за проекти в Косово. Въпросът е, че много малко косовари имат образованието, нужно за да получат изобщо достъп до тях. В резултат на това програмите не се оползотворяват. „Миналата година значителна част от парите не бе използвана заради [лошото] качество на проектите”, казва Жан-Мари Кастелен, програмен мениджър в Брюксел на ТЕМПУС за Косово.

Еразмус Мундус е още една предлагана програма, която позволява на завършилите гимназия да следват в страните от ЕС. „Тя е отворена за младежи от цял свят”, казва Деспина Христадони от агенцията на Европейската комисия, която се грижи за изпълнението й.

Но и според Христадони косоварите, взели участие в нея, са малко: „Миналата година бяха трима или четирима, същото е и тази година”, казва тя. Отново лошото качество на образованието в Косово се оказва спънка младежите да се възползват дори и от оскъдния брой чуждестранни стипендии, достъпни на теория за тях. „Основната цел е да има образователни курсове с много високо качество, да се дават дипломи с много високо качество и да участват истински качествени студенти от целия свят,” обяснява Христадони.

Луан Шлаку, който ръководи Фондация Отворено общество в Косово смята, че студентите отчаяно се нуждаят от повече възможности да пътуват, и ако не успеят да ги получат легално, ще потърсят други начини. „Някой трябва да намери куража и да се споразумее с Европа да даде повече свобода на движение на младежите - казва той, - Иначе реалността тук ще стане толкова непоносима, че те ще хванат гората в търсене на по-добро бъдеще.”

Трудно е да се разчупи омагьосаният кръг

Въпреки че Западът е много привлекателен с възможностите, които предоставя, мнозина млади косовари са готови при първа възможност да се върнат удома и да прилагат там придобитите професионални умения. Но това не е толкова лесно.

Арбер Доми току-що се е върнал от Лондон, където е получил магистърска степен в London School of Economics, LSE. Преди това той е следвал за бакалавър в LSE като външен студент, като три поредни години е държал изпитите си в Британския съвет в Прищина. „Сега, когато се върнах, искам да използвам качественото образование, което получих, и което ми липсваше още от началното училище,” казва той.

Но той може да остане разочарован, ако има нещо вярно в дебата за „източване на мозъци” в Косово. По време на обществената дискусия през миналата година няколко студенти, които, както Доми, се бяха върнали с чужди дипломи, се оплакаха от липсата на възможност да ги приложат. Те призоваха правителството поне да създаде база данни, която да съдържа списък на висококвалифицирани възвръщенци, за да знаят потенциалните работодатели кои са те и къде могат да бъдат намерени.

Куйтим Добруна и Едмонд Шабани са направили опит да запълнят този дефицит. След завършването на образованието си във висши учебни заведения в Австрия, те основаха Икономическа инициатива за Косово, ECIKS, със седалище във Виена. Тя функционира като работилница за съвети, предлагайки на потенциални инвеститори от немскоговорящите страни различна информация за евентуална дейност в Косово.

„Много компании от немскоезичните региони, които искат да инвестират в Косово, първо се обръщат към нас, като търсят всичко от базова икономическа информация до установяване на контакти и реални възможности за инвестиции”, казва Добруна.

Въпреки че подобни инициативи очевидно са полезни, оглавяващата Американската търговска камара в Косово Мимоза Кусари-Лила, и тя – с чуждестранна диплома, смята, че икономиката на Косово няма да се подобри особено, докато не се реформира образователната система на протектората.

Кусари-Лила, която е следвала и в Прищина и в САЩ, е скептична за образованието, предлагано в Косово. „Качеството на висшите учебни заведения като цяло е доста съмнително - твърди тя, - Съответно и квалификацията на студентите не е забележителна”.

Сърбите са изправени перд различна, но не по-лека ситуация

Младите косовски сърби имат също толкова проблеми, макар и различни от тези на албанското мнозинство. Единственото място да получат висше образование за тях е Университетът в Северна Митровица, UNM, основан след като сърбите се изтеглят от Прищина през 1999 г. и работещ от тогава под надзора на Белград. Макар че няма точна статистика, смята се, че там учат над 6,000 студенти.

Ана Песикан, министър на изследванията и науката на Сърбия смята, че Белград оказва максимална подкрепа на UNM, „и се отнасяме към него на равни начала, както и с всички други образователни институции в Сърбия.”

Но много студенти са на друго мнение. Миодраг Пантович оценява възможността да учи на родния си език в Косово. ”Но качеството на образованието в Северна Митровица е по-ниско”, оплаква се той. Според него като цяло „сръбското правителство не упражнява надзор.”

Според Елена Клеут от университета в Нови Сад, която е водила лекции в Северна Митровица, повечето студенти „се отнасят много критично към образованието, което получават.” „Повечето от тях изпитват недоверие към сръбското правителство. Студентите, с които говорихме, казват, че не получават нищо, освен речи от страна на сръбски политици, които правят декларации и после си заминават,” добавя тя.

Усилията, които международните организации полагат да смалят пропастта между сръбските и албанските студенти в Косово, практически не са довели до нищо.

Непосредствено след конфликта в Косово през 1999 г. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, ОССЕ, например, организира младежки лагери, в които младите хора от различните етнически общности да се опознаят. Но Кристофър Пардир, оглавяващ Отдела за висше образование в Мисията на ОССЕ в Косово признава, че резултатите са незадоволителни. За него доказателство за провала на идеята е голямото участие на млади хора в етническите вълнения в Косово през март 2004 г. „Това бе тревожен сигнал за мисията [в Косово],” спомня си Пардир.

Въпреки че размириците не се повториха, проучване за етническото помирение, проведено наскоро от ПРООН сред млади хора в Косово даде отчайващи резултати. То показа, че най-малко 65% от албанците в Косово отхвърлят дори възможността за приятелство със сръбски младежи, а повече от половината не биха искали сърби да са им съседи.

Изолацията на сърбите в Косово е на няколко нива. Тяхната общност не само страда от общата изолация на Косово от ЕС, включително наложения строг визов режим, но е обект и на спорадични прояви на етническа враждебност. Освен че косовските сърби често имат нужда от полицейски ескорт, за да се придвижват от един анклав в друг в протектората, те са донякъде стигматизирани и в Сърбия.

”Ако си сърбин, който идва от Косово, и хората забележат специфичния ти акцент, те наричат ”шиптар” [обидно прозвище на албанците за сърбите] и не те третират като равен,” отбелязва Пантович.

Според Моника Якобсен от университета Джордж Мейсън във Вашингтон, която е преподавала в Северна Митровица, новото поколение сърби в Косово е като хванато в капан. ”Младите хора наистина искат промяна, това е в сърцето им и се усеща. Но социалният контрол е много силен, те изпитват истински страх.”

Подобно на албанските младежи, много млади сърби се готвят да напуснат веднага щом се дипломират. „За момента мисля, че искам да остана и да градя бъдещето си в Косово - казва Пантович, - Но определено се чувствам изолиран.”

„За приятелите от анклавите на юг е дори още по-зле - добавя той, - Те имат трудности да се придвижват свободно и все още се налага да бъдат транспортирани към северната част [на Косово] с автобуси на ООН два-три пъти седмично с въоръжена охрана.”

Къде отиде всичкият гняв?

Въпреки отчаянието сред младите хора от всички етнически групи, в Косово преобладава по-скоро апатия, отколкото гняв. Докладът на ПРООН от 2007 г. потвърждава това: над 60% от младежите смятат, че не могат да променят нищо в своите общности.

Анализаторите свързват тази пасивност с трагичните събития, с които завърши серията протести на политическото движение Ветевендосйе, твърд опонент на сегашния процес за определяне на крайния статут на Косово. Лидерът на движението Албин Курти е под домашен арест от 2 февруари. Той бе арестуван след като пореден протест в Прищина излезе от контрол и двама от демонстрантите бяха убити с гумени патрони от румънската част на полицията на ООН.

След инцидента хората са объркани и уплашени, и не смеят да протестират по улиците. „Проблемите в това общество са по-сложни, отколкото си дава сметка обикновеният човек,” казва Дукадин Горани, социолог.

Августин Палокай, политически анализатор в Брюксел за водещия всекидневник в Косово Коха Диторе също отбелязва настъпилата промяна. „В края на пролетта имаше момент, в който всички тук [в Брюксел] очаквахме протестите да се увеличат, но това не се случи,” казва той.

Според него косовари нямат желание да предизвикват вълнения. „Последния път, когато си бях в Косово това лято, питах приятели, роднини и познати дали смятат да протестират. Всички казаха ”да”, но никой не иска да направи първата крачка,” добавя Палокай.

Сали Морина, оглавяващ правителствената дирекция за младежта признава, че сред младежите в територията цари тревожна пасивност, която той свързва с липсата на развития около крайния статут. „Мисля, че всичко е свързано с това - казва той, - След уреждането на крайния статут, очаквам в Косово да дойдат инвестиции, а различни агенции от Европа, света и Съединените Щати ще дадат повече възможности на младите хора.”

Арнуд Априу от офиса за демократизация и гражданско общество на Европейската комисия в Косово също говори за всеобщо усещане за политическа безпомощност. „Съществуването на Косово в рамките на Югославия създаде апатия сред населението - казва той, - Хората си мислят: „Е, ние сме тук, в Косово, а друг и на друго място решава нашето бъдеще.”

Според Геновева Руис Калавера, оглавяваща отдела за проблемите в Косово на Европейската комисия в Брюксел, младите хора в протектората не успяват да погледнат отвъд крайния статут, но посланието й към тях е ясно: Никой няма да свърши работата вместо вас. „Ако продължаваме да предлагаме готови формули, само ще удължим тази апатия - обяснява тя и добавя, - Хората в Косово трябва да разберат, че е необходимо да изразят своето недоволство и да лобират в парламента.”

Нейният съвет е „окажете натиск върху политиците, върнете се в училищата, организирайте родителски сдружения, които да държат сметка на директорите за качеството на образованието, което получават децата ви.”

Този тип „раздвижване на гражданското общество трябва да започне” - казва тя, добавяйки, че „младите хора имат много важна роля” в това отношение.

„Обратното на апатията не са демонстрациите по улиците, а силно гражданско общество, което да налага идеи и проекти”, казва Априу.

Но в Косово засега няма признаци за развито гражданско общество. „С гражданската си активност ние сме изостанали от региона с 10 години - казва Луан Шлаку, - Имаме нужда от организации, които да влияят на политиците, от по-силни сдружения, които да изкажат нуждите на обществото,” казва той.

Или пропадаш, или откриваш Бог

Много от разочарованите млади хора в Косово като че пренасочват енергията си към престъпност, или прибягват към употребата на наркотици. „Средната възраст на извършващите дребни до тежки престъпления, както и злоупотреба с лекарствени препарати, е между 18 и 24 г. - казва Ветон Елшани, говорител на Полицейската служба в Косово, KPS, - Дори деца под 18 г. се замесват в престъпления от кражби до убийства.”

Според него броят употребяващи марихуана силно се е увеличил през последните години. „Дрогата се употребява в огромни количества. Разпространена е много широко”, казва той.

Статистиката на Световната здравна организация от 2001 г. потвърждава тези думи, като регистрира по-високо ниво на злоупотреба с лекарствени препарати сред младежта в Косово, отколкото в Западна Европа.

Други млади косовари търсят изход от отчаянието си в религията. „Ако не беше ислямът, още сега щях да напусна Косово,” казва Арменд, ентусиазиран фотограф, на връщане от петъчните молитви в местната джамия. Според него „животът е станал непоносим” в Прищина, където, ако не взимаш участие във „веселбата”, те гледат накриво. „Как, ти не пиеш ли?”, имитира онези, които счита за част от разлагащото се общество. „Това общество запада. Изглежда, като че някой го прави нарочно.”

След войната значението на исляма в Косово нарастна, особено сред младите хора. Подемът започна преди няколко години, когато арабските организации докараха храна и дрехи в навечерието на конфликта през 1999 г. и отпуснаха стипендии за страни от Далечния и Близкия Изток като Саудитска Арабия и Малайзия. Докато повечето младежи все така водят светски живот, броят на ревностните мюсюлмани се е увеличил значително. Повече момичета ходят със забрадки, виждат се младежи с къси панталони и дълги бради.

Според проучването на KIPRED „Политическият ислям сред албанците” от 2005 г., съществува опасност от радикализация на религията в Косово. „Все повече млади мъже и жени превръщат религията в страст”, се казва в доклада, „с амбицията да пренесат каноните на своята вяра от духовния свят в политическия.”

Депутатът от ислямски-ориентираната Партия за справедливост Ферид Агани, психиатър, не е така разтревожен: „Фактът, че все повече млади хора стават по-религиозни след войната е знак, че те имат нужда от психологическа стабилност.”

„Възможността за радикализация на религията е също толкова реална, колкото и вероятността за радикализация по политически или други социални причини,” казва той.

Просто ме пуснете от тук

За повечето младежи решението не е нито в престъпността, нито в наркотиците или религията, а в емиграцията. „Най-накрая успях, идва и моят ден. Сбогом на тази мизерия,” тананика Йетон от Прищина, 24-г., който най-накрая заминава за Канада, след като успял да се ожени за момиче, с което няма никакво намерение да живее.

Кафенетата на Косово гъмжат от истории, планове и стратегии за преселване в чужбина: 26-годишният Албан от Призрен смята да замине при приятелката си в Германия. Документите са готови, и той очаква да започне „нов живот”.

Ил, 23 г., от Прищина, вече от четири години се опитва да „изчезне”, както казва самият той. Обмислил е варианти за Франция, която според него „приема бели емигранти повече от всякога”, Белгия, Швейцария, където го е очаквала уредена „романтична връзка”, и САЩ. Напоследък дори заговорил за заминаване през Ирак.

„Там падат големи пари, които компенсират ужасите - твърди той, - Ако за една година ще изкарам над 40,000 долара, струва си риска. След това мога да изчезна като хората.”

Според психолога Алирица Аренлиу косоварите са силно привързани към родината си. Но „въпреки тези чувства, те са много разочаровани и без надежди по отношение на стандарта на живот и липсата на възможности.” Аренлиу добавя: „Фактът, че половината от младото население иска да емигрира, говори за това, какъв е изборът пред него.”

Социологът Шемси Красничи казва, че крайния статут, отново, е в основите на проблема. „Средният гражданин на Косово се затруднява да мисли за настоящето, - твърди той, - Миналото е горчив спомен, днешния ден не съществува, а бъдещето е мъгляво и е само една надежда.”

Не е ясно дали има начин да се спрат младите и най-талантливите да напускат Косово. Райнер Мюнц във Виена вижда два възможни сценария, но не е сигурен кой от двата в крайна сметка ще се осъществи.

„В по-добрия случай Косово рано или късно ще стане независимо, ще бъде признато от някои европейски страни и от САЩ; инвестиционният климат ще се подобри, и икономиката ще се раздвижи.”

Той добавя: „Тогава допълнителна подкрепа ще дойде от паричните преводи, които няма да бъдат похарчени, а инвестирани. Който е работил във фирма за химическо чистене в Германия, ще оглави такава фирма в Прищина. Който е работил като счетоводител в швейцарска банка, ще ръководи счетоводна фирма в Прищина.

Алтернативата, според Мюнц, е „икономиката да не се раздвижи, Косово да стане постоянно зависимо от чуждестранни помощи и парични инжекции и всичките пари в него да се изразходват, и да не се инвестират.”

„Ако спечели вторият вариант, все повече хора ще емигрират,” казва той в заключение.