Дали Западът все още е най-доброто място за европейския бизнес?

Азамбужа, малък град със 7000 жители на 35 км от Лисабон, прилича на съвършеното място за туристи, търсещи заслужен отдих. Малките улички и къщите са чисти и спретнати, навсякъде цари тишина. И все пак не всеки уважава спокойствието тук. На една от къщите в центъра на града се вее голямо червено знаме със сърп и чук –работнически клуб, държан от комунисти.

Наименованието, обаче, е подвеждащо, отбелязва възрастен човек, който стои пред къщата. "Това е работнически клуб, но в Азамбужа работа няма. Градът е в криза, откакто Опел напусна - казва той с тъга, и добавя, сочейки наклонен пилон, който напомня известната кула в Пиза, - Градът ни ей така бавно пропада."

Само до преди няколко месеца в града работеше един от най-големите заводи на Опел в Западна Европа, в него бяха ангажирани над 1,000 работници. Но през декември той беше затворен, целият персонал - освободен, и улиците опустяха. Фирмата, част от Дженерал Моторс, премести производството си в няколко други места: в Гливице в Полша, Санкт Петербург в Русия и Сарагоса в Испания. Това бе поредният жесток удар по страдащата икономика на Португалия, където миналата година безработицата бе 7,7%, а тази - 8,4%, най-висока от 1987 г. насам.

Нещастието, сполетяло Азамбужа, се повтаря на много други места в Западна Европа. Под натиска на глобализацията и привлечени от обещанието за по-евтина работна ръка и по-ниски производствени разходи, фирмите преместват дейността си в бившия Източен блок.

Пежо Ситроен, например, се пренесе почти изцяло от Великобритания в Словакия. Производителят на компютри Хюлет Пакард се прехвърли от Франция в България; гигантът в производството на домакински електроуреди Електролукс - от Германия в Полша. Те са само част от многото по-едри корпорации, които се установиха в източна Европа, или пък са на път да го направят. Сред тях са производителят на компютри Делл, Бритиш Американ Тобако, Фолксваген и Ай Би Ем.

От черна дупка към треска за злато

Само допреди няколко години Източна Европа бе много далеч от обетованата земя, каквато в момента изглежда на инвеститорите. В началото на 1990-те се брояха на пръсти компаниите, които проявяваха интерес към прехвърляне на дейността си тук. Новите не-комунистически правителства в региона бяха заети да разпродават заводите, повечето от които бяха неконкурентоспособни, разбити, с огромни дългове и неоправдано многоброен персонал.

Останали без всякаква перспектива удома, работниците тръгнаха да си търсят работа в Западна Европа, където създадоха вече познатите феномени "полски водопроводчик", румънска медицинска сестра, или български строителен работник. Това помогна на западните страни да задържат стопанската си конкурентоспособност, и от друга страна даде тласък на икономиките на страните, които мигрантите напуснаха.

Изпращаните от тях средства станаха един от важните източници на доходи за роднините им. Според данни на Румънската централна банка между 1997 и 2002 г. румънците са прехвърлили в страната си спестявания от около 8 милиарда евро. Това намали дефицита на страната с 38% през 2005 г. Тази година, според прогнозите, парите от работещите в чужбина ще достигнат над 5 милиарда евро - над 4% от брутния вътрешен продукт, БВП.

Още три държави получават подобни финансови инжекции отвън, сочат данни на Световната банка, изследвала банковите преводи от чужбина като дял от БВП на източно-европейските държави за 2004 г. Парите, изпращани от емигранти от Молдова, например, достигнаха близо 503 милиона евро, което се равнява на 27% от БВП на страната. Емигранти от Босна и Херцеговина са пратили удома 1,31 милиарда евро, или 21% от БВП, докато албанците са превели 830 милиона евро, което се равнява на 16% от националния БВП.

В същото време икономическите реформи и развитие в страните от Източна Европа предизвикаха все по-голям интерес сред западните компании за инвестиции в региона. Така че потокът на работници към чужбина бе компенсиран с обратен прилив на инвестиции, покупки, проекти и премествания на дейността.

История за двата града

Преместването на една компания означава, че тя частично или изцяло прехвърля дейността си от един регион в друг. То обичайно е свързано със закриване на клоновете и фабриките в първоначалната страна и с инвестиции на новото място, където корпорацията открива работни места, купува имоти и създава нови офиси.

Най-честата причина за такива премествания е търсенето на евтина, но квалифицирана работна ръка и по-ниски производствени разходи. Някои държави предлагат допълнителен стимул под формата на ниски или незначителни първоначални данъци. Застаряването на работната сила в Западна Европа подсилва тази тенденция, като създава недостиг на квалифицирани и образовани млади хора, сочи изследване от 2005 г. Проучването, направено на базата на 172 западно-европейски производители, е поръчано от бизнес-консултантите на KPMG и осъществено от Разследващото звено на Иконъмист, IEU. Разширяването на Европейския Съюз на Балканите се оказа допълнителен стимул за прехвърлянията, като новите страни-членки България и Румъния станаха търсени дестинации сред чуждестранните компании, опитващи се да изнесат някои от активностите си в Западна Европа.

Когато една компания реши да прехвърли дейността си, това има дълбоки социални последствия както за старото, така и за новото място. Такъв е случаят и с Азамбужа в Португалия, и Деж в централна Румъния – град с население от около 40,000 души. Когато Опел закри операциите си в Азамбужа миналия декември и премести производството си в Източна Европа и Испания, това нанесе тежък удар на Азамбужа. "Градът ни бе изцяло зависим от завода, и сега няма никаква работа", оплаква се Карлос Алмостер, който е работил за Опел над четвърт век.

"Прекалах в Опел целия си живот - последните 25 години. Но откакто заводът се премести, всичко, което ми остана, е един златен часовник. След толкова години, се чувствам безполезен" - добавя той и показва сувенира.

В Деж нещата изглеждат съвсем различно. Градът се радва на бум, тъй като все повече компании като Опел местят дейността си там. През 2005 г. испанската ACE Automotive Group, която произвежда електрически части за автомобили, отвори първия си румънски завод. Впоследствие тя обяви намерението си до 2011 г. да прехвърли производството си от Барселона и Сарагоса в Испания изцяло в Румъния. Половината от 6,000 служители на ACE са вече на новото място и корпорацията смята да наеме още 1,100 за нови подразделения в Румъния.

Миналия юни шведският Трелеборг също откри завод в Деж, където произвежда автомобилни части за Рено, Ауди, Форд и Пежо. Той прекрати производството си в Троубридж във Великобритания и Манхайм в Германия, където закри почти 1000 работни места.

Проблемът на Деж е в недостига на работници за новите работни места. „Изправени сме пред много проблеми поради стеснения пазар на работна ръка, затова се стремим да отваряме нови производствени бази в такива региони, където се намират по-лесно работници", казва Татяна Мурса, отговаряща за връзките с обществеността на АСЕ за Румъния.

Тъй като главният мотив за пренасянето на дейността в Централна и Източна Европа е евтината работна ръка, заплатите, които компаниите предлагат на румънските работници, са скромни. Въпреки почти 200-процентното увеличение на средните работни заплати за последните четири години, според анализаторите ще мине много време преди румънските заплати, които според данни на Националния статистически институт в средата на 2007 г. са били малко над 400 евро месечно, да достигнат тези на западните им колеги и да станат неконкурентноспособни. "Средните заплати в Румъния ще достигнат 60% от западните – процес, който ние наричаме конвергенция, след около 5 години", отбелязва Адриана Илфтайм, мениджър на румънската Ownership of Romanian Contractors.

Няма ли някой да се премести тук, моля?

Докато Деж може да служи за пример как преместването на дейността променя съдбата на един град, не всички в източна Европа са оптимисти, че и те може да се превърнат в магнит за западните фирми. В Ботевград в западна България, на около 50 км от столицата София, местните хора се молят някоя чужда компания да дойде в града им, но не вярват особено това да се случи.

Развивал една единствена индустрия, градът бе изцяло зависим от местния производител на пластмасови изделия Пластхим, който се закри преди четири години. Днес в Ботевград царят депресия, разочарование и песимизъм. Още по-голяма е горчивината от това, че работниците са уволнени, след като заплатите не са им плащани с месеци. Те са завели и спечелили дело по случая, но така и не са получили своите обезщетения. "Съдията каза, че имаме право да получим парите си, но съдебното решение не бе приведено в действие, защото фирмата фалира," казва Иван Ников, бивш работник от Пластхим.

Междувременно местните хора живеят без надежда за по-добро бъдеще. "Мечтаех да си оправя къщата, но след като си загубих работата, трябваше да се откажа от тези планове," оплаква се Ников. Друг работник, с посивяло, мрачно лице разказва, как се е съсипал животът му. "Жена ми и аз смятахме да имаме още едно дете, но вече не можем да си го позволим," оплаква се той.

В Ботевград песимизмът е много по-лош от този в Азамбужа, където Опел закри дейността си сравнително наскоро, и където уволнените работници поне получиха компенсации. "Истинският проблем ще дойде догодина, когато ще свършим парите, които получихме от Дженерал Моторс", казва Жоао Соареш, бивш работник в Опел.

Жозе Едуардо, друг бивш служител в компанията, е имал повече късмет. "Намерих си работа в общината - казва той, - Но много от съкратените няма да могат да си намерят работа, защото са над 50-годишни." Животът в града вече видимо замира. Много къщи са обявени за продан или се дават под наем, както се вижда от многобройните обяви Venda-se [„Продава се”] и Arenda-se [„Дава се под наем”].

Всъщност не става дума само за евтина работна ръка

Докато местните хора в Ботевград се оплакват от липсата на западни компании, които да искат да се преместят в техния град, анализаторите отбелязват, че много ключови и във висша степен субективни фактори влияят на решението на дадена фирма да се прехвърли на изток.

Според проучване от 2006 г., извършено по поръчка на Комисията по финанси на френския Сенат, най-решаващи фактори са разходите и придобиването на пазарен дял. Следващи по важност са близостта на разширяващи се пазари, разликата в цената на работната ръка, стойността и наличието на суровини и съществуването на добра местна мрежа от съоръжения за производство. Данъците, таксите и субсидиите са по-маловажни.

По-субективен елемент са историческите връзки, какъвто е случаят с Австрия, един от най-големите нови инвеститори в Източна Европа. Според анализаторите австрийските фирми незабавно са се насочили към региона, защото имат стари свързаности с него от времето, когато негови части са влизали в Хабсбургската империя. Както отбеляза икономистът Ерик Фрей в статия, публикувана миналия април в австрийския всекидневник Дер Щандарт, "Там, където са царували Хабсбургите, австрийските мениджъри се чувстват удома си."

Съществуват и други, не така явни, субективни причини. Според Клара Флоти от будапещенската ARC Relocation Hungary, която улеснява движението на работната сила, "Чешката република е предпочитана заради "западните" си традиции, а Унгария - заради централното си разположение, красива столица и броя и качеството на IT професионалистите. Румъния е на първо място заради евтината работна ръка."

Преди да се преместят, компаниите трябва да обмислят и някои негативи. Инвеститорите все още са изправени пред сериозни затруднения при прехвърлянето си в Източна Европа, въпреки подобренията през последните години. Последни доклади на Европейската комисия за Източна Европа продължават да подчертават високите нива на корупция, слабите съдебни системи и неадекватните и нестабилни законодателства като изпитания пред инвеститорите, да не говорим за тежката бюрокрация. "Нека не забравяме и старата, износена инфраструктура, която пречи на конкурентноспособността със западното търсене," добавя Каталин Варга, управляващ директор на Settlers Kft, друга будапещенска фирма, която работи в бизнеса по преместване на дейността.

Исамар ван Хилтен от Partners in Relocation Group, Pirgroup, отбелязва и други отрицателни аспекти, които компаниите трябва да вземат предвид в сметките си. Много от тях са свързани с нравите на работната сила в източно-европейските държави. "Повечето от тези хора имат старомодно отношение към документацията, страх от новото и нежелание да работят в екип, - твърди тя, - Също така, те не позволяват някой да им държи сметка за това, което правят."

Някои държави вече се утвърждават като центрове за определени клонове на индустрията, мигрираща на изток. Според Кжиштоф Пиеч, преподавател във варшавския факултет по икономика, добрата инфраструктура на Словакия е привлякла автомобилните компании. "Словакия е в привилегировано положение заради добрата си инфраструктура, която повлия положително на движението на хора и стоки," смята Пиеч. Словакия сега произвежда над 225,000 коли годишно, като е възможно към 1010 г. този брой да нарасне до 850,000, сочи статистика на Търговския департамент на САЩ, STAT-USA.

В момента Фолксваген е най-едрият производител на коли, който сглобява автомобили в Словакия. Пежо Ситроен също направи големи инвестиции, като затвори завода си във Великобритания и се премести в Търнава, 45 км на север от Братислава. Компанията инвестира над 700 милиона евро на новото място. Третият производител на автомобили в страната е KIA Motors, дъщерна фирма на южно-корейската Hyundai Motor Company. Тя има завод в Жилина в северна Словакия.

Други източно-европейски държави станаха центрове на различни индустриални дейности. Според ван Хилтен от Pirgroup Словения се превръща в "щаб-квартира" на фармацевтичната индустрия в региона, а Полша привлича фирми от хранително-вкусовата промишленост и агроиндустрията. Тя също така е административен център за големите многонационални корпорации. Интересът към Беларус и Украина расте заради техния евтин, но квалифициран IT персонал.

А сега накъде?

Преместването на дейността не става само в посока от западна към източна Европа, но и в рамките на Балканите. Някои страни станаха магнит за релокация именно защото са близо до, но извън ЕС. "Когато Румъния се присъедини към ЕС, една румънска фирма реши да премести дейността си в Сърбия," казва Патриция Ганън от белградската правна фирма Каранович&Николич, която се занимава с търговско банкиране, приватизация и данъчно облагане.

"Тъй като сега Румъния се движи в рамките на европейското законодателство, тя ще стане законова държава," добавя тя. Румънската фирма се е преместила в Сърбия не само защото законите от другата страна на границата са по-хлабави от тези в ЕС, но и защото сръбската икономика като цяло се подобрява.

"Националната икономика расте, промишлеността се развива и приватизацията тече бързо - добавя Ганън, - Но тази страна все още е в много неизгодна позиция, в сравнение с другите страни от региона; например, западните държави имат много ограничителен визов режим със Сърбия, така че сърбите не могат да пътуват лесно."

Някои икономисти смятат, че бумът в инвестициите и релокацията в Източна Европа вече са прехвърлили апогея си, и други, по-евтини райони на света си пробиват път на пазара. Източна Европа като цяло показа, че не може да се сравни с процъфтяващите азиатски икономики и бързо губи привлекателност за инвеститорите в полза на други държави, твърди Европейският инвестиционен наблюдател на Ърнест&Янг, който изследва вътрешните и външните инвестиции в Европа през 2006 г.

Обемът на чужди инвестиции в Полша, Чехия и Унгария спадна значително миналата година, като тенденцията бе водена от „намаляващата им способност да привличат инвестиции в ниска себестойност на производството, които по-вероятно ще се насочат към Азия”, се отбелязва в доклада на Ърнест&Янг.

Дори това да е вярно, инвестирането в региона няма да спре като цяло. Води се спор за това коя източно-европейска държава ще стане най-привлекателна за чуждите преместващи се компании през следващите няколко години. "Залагам на Македония и Полша - казва Каталин Варга от Settlers Kft, - Македония - защото корпоративния данък е много нисък, а Полша - защото там пазарът е голям."