МакедонскиEnglishSrpskiRomânăShqipBosanski

Култът към девствеността бавно отмира в Албания

Ервин Кафмола Тирана, Кукуш, Дерми и Палермо

Докато Тирана преживява модерна сексуална революция, традиционният морал все още господства в отдалечените северни части на страната. Но и там промяната бавно настъпва

Алтън е тук за да намери девствено момиче. Висок, добре изглеждащ мъж на около 30, той се е върнал от Великобритания, където е работил повече от десет години, за да си подбере подходяща жена.

Но след три седмици престой в родния му град Корча в Южна Албания мисията му изглежда пред провал. “Тук съм вече от седмици и след четири дни трябва да се връщам,” оплаква се той. Казва, че роднините и приятелите са му обещали да му издирят девствени момичета, с които да се запознае, докато е тук. Но въпреки големите очаквания изнамирането на неговата девствена годеница засега изглежда е доникъде. Девствените момичета изобщо не са това, което той е очаквал.

“Те или са прекалено млади, или просто неподходящи,” заявява той и свива рамене, докато дърпа от една от своите Gaulloise, донесени от Великобритания. С поглед, фиксиран върху залеза, той не се и опитва да скрие недоволството си. “Какво би станало, ако избера някоя от тях, и се окаже, че тя е покварена?,” пита той. “Какво да правя тогава? Да я пратя обратно?”

В Лондон, където работи като сервитьор, Алтън е имал няколко мимолетни връзки с момичета от там. Но никога не е смятал те да доведат до сключване на брак. Албанската съпруга, казва той, “има различна роля и други отговорности”.

Шуке Деда [на снимката], на свой ред, определено е девственица, въпреки и да не е в най-добрата за  встъпване в брак възраст. 90-годишна, тя носи дълги вълнени бели чорапи – символ за девическия и статут. Цял живот е прекарала в Тет, село в планинските райони на северна Албания.

“Не ми харесаха кандидатите, които ми предлагаха брак, и така реших да остана девица до края на живота си. Това е обичаят,” тя шепне, почти недоловимо – думите й са частично превеждани от етърва й.

Заклети девици

Шуке е класически пример за оцеляването на древния албански закон, известен като Канонът на Леке Дукагини. Според него ако момиче отхвърли кандидата, който поиска ръката му, и ако не настъпят други, извънредни обстоятелства, тя остава девица завинаги. Живяла е с брат си, но след смъртта му неговата вдовица е единствената й компания. Шуке още живее в къщата на родителите си, внушителна двуетажна каменна постройка, издигната преди повече от век, която е въплъщение на традиционните архитектурни стилове и мотиви.

Подобно на античното си,  достолепно жилище, самата Шуке е като експонат от музей, реликва от един изчезващ свят. Днес дори в по-отдалечените части на Албания, където обичайните табута са управлявали обществото в продължение на векове, сексуалната динамика се променя.

Историите, разказвани за Албания, от дълго време се въртят около важността на девствеността в обществото. От XIX в. нататък особено чуждестранните автори често са обръщали внимание на обичаите за сключване на брак, кръвните вражди, религията, гостоприемството, и феномени като този на “заклетите девици” - жени, които придобиват статута на мъже, като се заклеват във вечна девственост. Авторите описват “земята на орлите” като диво, архаично общество, изолирано от модерния свят.

Албания много се е променила от тогава и днес се стреми към членство в Европейския съюз. Все пак, елементи от старите обичаи са оцелели.

Старинният кодекс за поведение

В планинска селска Албания загубата на девствеността на жената остава табу за всеки с изключение на нейния съпруг – до голяма степен благодарение на продължаващото влияние на Канона на Леке Дукагини.

Неби Бардоши [на снимката], изследовател на албанските традиционни закони и преподавател в Европейския университет в Тирана обяснява, че това, което обикновено е наричано “Канон”, всъщност е набор от правила и ценности, който се е развивал през вековете и е актуализиран от няколко автори, законодатели и от местните национални лидери.

“Въпреки че тази система от правила, известна като Канон, съществува само в северна Албания, в другите части на страната са в сила идентични или подобни ценности, които са със същия произход и стойност,” отбелязва Бардоши.

Канонът е сложна рамка от правила, които варират от въпроси от обществен интерес до присъди за определени нарушения – за някои от които той предвижда смърт или парични наказания. Що се отнася до смъртните присъди в случай на нарушаване на сексуалния код, Бардоши обяснява, че такива наказания са предимно предвиждани за случаи на сексуални връзки между кръвни роднини. Те не са се прилагали непременно в случаите на загуба на девственост.

“Ако в първата брачна нощ стане ясно, че една жена вече е била дефлорирана, тя обикновено е връщана на семейството й и е оставала завинаги да живее там, или пък е била женена за съпруг с по-нисък статут,” казва той.

Афердита Онузи, преподавател по антропология в университета в Тирана [на снимката] казва, че по отношение на албанския закон девствеността не представлява само морален въпрос. Тя традиционно е играла практическа роля, като е определяла статута на институции от рода на брака. “Моите лични наблюдения, особено в селските райони са, че почти половин век комунистическо управление и налагането на неговите ценности почти не е оказало влияние върху моралните обичаи и ценности,” казва тя.

Морална еволюция

Традиционните ценности може и да се удържат в селските райони, но след падането на комунистическия режим се наблюдава бърза промяна в подхода на албанците към сексуалните отношения. Урбанизацията, по-дълбокото проникване в обществото на медиите и миграцията съществено променят морала в страната.

В един от нощните клубове на Тирана, Артемис се забавлява сама, потънала в ритъма на боса нова и без да забелязва настойчивите погледи от мъжката публика по масите. Меката музика и приглушената, като задимена светлина създават интимност в Чарлз Бистро, един от по-популярните клубове в центъра на столицата.

“Групата не е върха, но музиката им става за танцуване,” казва тя, и пресушава остатъка от своя Куба Либре. Това е първия и последния й коктейл за вечерта. Скъсала е с приятеля си преди малко повече от две седмици и не е в настроение. “Майка ми знае всичко, но не говорим много по въпроса – не и за тези неща,” казва тя. Сега е на 23 и живее в Тирана вече около десет години. Преди това семейството й е живяло в много по-малкия и консервативен Кукеш в северна Албания.

Баща й, сега бизнесмен, е бил учител в началното училище, а майка й – домакиня. Артемис смята, че е имала късмет с преместването в Тирана, иначе е щяла да остане заложник на строгите традиционни ограничения, налагани на албанските момичета, с които например братовчедките й се налага да живеят.

“Дъщерите и на двамата ми чичовци вече са омъжени или сгодени, въпреки че две от тях са по-малки от мен,” казва тя и добавя, че момичетата от нейния роден град рядко излизат. Ако пък бъдат заловени, че имат някаква физическа връзка, “по-добре тя да е с мъжа ти, или...” казва тя. “Трябва да си девствена, да пазиш честта си неопетнета, за да можеш да намериш подходящ съпруг. И това е единственият мъж, с който някога ще бъдеш, до края на живота си”.

В Кукеш нещата все още не са така, както в Тирана. Тук след залез слънце е още рядко да се натъкнеш на непридружавана от никого жена. Баровете често са пълни, но клиентелата е от мъже. Ахмет Мергути [на снимката], баща на шест деца и сега на 80, е преживял и възхода и падението на комунизма в Албания и наблюдава как нови ценности подменят старите. Той е свидетел на разпадането на стария ред и на установяването на нови обществени правила. Но през всичките тези размирни времена той винаги е спазвал традиционния албански морален кодекс, особено що се отнася до браковете и девствеността.

Никой от синовете и дъщерите му не е сключил брак без неговите съгласие и активна намеса. “Аз бях този, който взе решенията, защото аз знаех какво те не знаеха и знам какво е най-добре за тях,” казва той.

Сега Мергути има дузина внуци. Роднините му идват при него за съвет, тъй като той е  най-стария представител на клана. Но времената са се променили и това никак не го радва.  “Всичко стана такова, каквото никога не съм си представял,” оплаква се той. “Виждам да се правят на обществени места неща, които е трудно да бъдат толерирани”.

Той изпитва срам и за някои от нещата, които се показват напоследък по телевизия. “Мислят си, че са открили свободата, или може би дори че са я измислили, но посоката, която следват, е грешка,” казва той.

Изпреварили времето си

Издадената през 2006 г книга Tri motra ne nje qytet (“Три сестри в града”) разказва историята на три албански сестри, родени в Австралия, но преселили се да живеят в Кукеш. Привлечени от комунистическата пропаганда за “най-щастливата страна на света”, книгата разказва историите им след преселването в страната на техните предци.

Въпреки че е художествена литература, авторът Петрит Палуши [на снимката] казва, че книгата му стъпва на истински случай. “Те са пристигнали през 1970те и са живяли в къща на реката Черни Дрин”, обяснява той. Палуши, който сега е директор на радио Кукеш казва, че е сменил имената и повечето от случаите в книгата по етични съображения. “Един от героите ми ми преподаваше английски като малък”, обяснява той. Много хора в Кукеш си спомнят и сестрите, донякъде защото те са дошли от чужбина, и най-вече – заради тяхното игнориране на традиционните морални обичаи.

“Спомням си ги толкова хубави, облечени различно, и с начин на живот, ясно противоречащ на комунистическите ценности,” казва Палуши. Поне две от тях, добавя той, са имали приятели – нещо немислимо в подобен град по онова време.

Модерният им начин на живот им е струвал доста. Една от сестрите е осъдена на пет години затвор за “подбуди” и “пропаганда”. Друга бяха в Югославия. Третата остава в Албания, извън затвора, но води мизерен живот до разпадането на режима. И трите са живи и сега отново са в Австралия.

“Те се къпеха по бикини в реката и хората ги гледаха. Едновременно ги мразеха и желаеха,” спомня си Палуши и подчертава, че трите жени са се сражавали в една тиха сексуална революция в този сънлив северен град. Начинът им на живот е бил шокиращ  за хората от региона, които са добавили моралния консерватизъм на комунизма към традиционните албански ценности. “Това беше сблъсък на цивилизациите и може би беше малко преждевременен,” казва Палуши.

Но ако такъв експеримент със сексуалната свобода е преждевременен през 1970-те, не всички смятат, че бързите промени в нравите в Албания от последните години са безусловно положителен феномен. Герги Синани, преподавател по философия в университета в Тирана твърди, че адаптирането на хората към новите ценности е добре да става постепенно. “Процесът на разпадане на табутата може да завари хората неподготвени да изградят своя живот върху нови ценности,” казва той.

Промени настъпват в Сицилия

Сицилия някога е била като Албания – традиционно патриархално общество, в което от жените се е очаквало да встъпят в брак “недокоснати”. Днес улиците на сицилианските градове са шумни и оживени както винаги са били. Но през последните десетилетия островът е претърпял по-радикални дори от тези в Албания промени по отношение на моралните обществени споразумения и социалната регулация.

В малко кафене до центъра на Санта Флавия – село край Палермо, Катерина, [на снимката] баба на две жизнерадостни малки момичета обяснява, че традиционните ценности са изключително променени в сравнение с детството й. Отношенията между половете са придобили съвсем нова форма.

“Преди да се оженим със съпруга ми, седяхме на пет метра един от друг,” спомня си тя. “Сега младите хора правят каквото си искат и никой не се тревожи от това”. Това я натъжава. “Откакто жените получиха независимост и равенство, нещата не вървят в домакинствата,” казва тя. “Те винаги искат още и още и са изоставили ролята си в семейството”.

Cанта Флавия не е точно това, което човек би очаквал от едно традиционно село. Обществото е много урбанизирано днес. [на снимката] Всъщност почти нищо от това, което може да бъде наречено “чисто традиционно”, не е останало където и да е на острова.

“Май ще имате повече късмет да го намерите в Холивуд,” шегува се Микеле, млад финансов експерт, като намеква за носталгичната обсесия на американската филмова индустрия към старата сицилианска култура.

Пред църквата Санта Ана в Санта Флавия Салваторе Троя [на снимката], мъж на около 70-те, предлага обиколка с екскурзовод. Сред религиозните реликви вътре, посетителите могат да видят останките на Санта Коломба, изложени в стъклен саркофаг в коридора.

Троя изразява притеснения, подобни на тези на Катерина, въпреки че според него някои от старите ценности са оцелели в Сицилия. Бракът все още е считан за важен и дори младите хора го уважават като институция. “Последната неделя, например, имахме две сватби в църквата в нашата толкова малка общност,” казва той.

Младите хора в Сицилия действително уважават традиционните ценности, дори и да се придържат към тях само частично. Джузепе Команде, млад шофьор на автобус, казва, че бракът е важен – стига да не влиза в противоречие с намеренията му да се радва на живота и да има приятелки. “Нещата са се променили,” казва той, “Но това не значи, че трябва да отричаме наследените ценности с извинението, че живеем в модерни времена”.

В Сицилия, подобно на Албания, обратната страна на модерната сексуална свобода е оформянето на едно по-егоистично общество, в което има и повече социална изолация.

“Добре е промените да идват постепенно,” казва проф. Синани, “Свободата е тежка храна и основният въпрос е готови ли са стомасите ни да я смелят”.

Тази статия е изработена в рамките на Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката, инициатива на Фондация Робърт Бош и Фондация ЕРСТЕ в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи, BIRN.

Fellow Bio

/en/file/show/ervin-quafmola.jpg

Ervin Qafmolla

Ervin Qafmolla is a journalist based in Tirana, Albania. He works at MAPO magazine as a business and economics writer. He is responsible for reporting, writing news analyses and editing economics and social affairs content for MAPO

The Project

Albania’s conservative society resists advance of new values

The continuing appeal of the canon (like the one of Leke Dukadjini), as well as conventional heritage prohibits premarital sex to a tribal society, especially in the rural north.

Topic

Topic 2010: Taboo

Taboos change – rapidly. Homosexuality was once a taboo in Western Europe, as was “living in sin”, [i.e. outside marriage], abortion, childlessness, physical disabilities, atheism and suicide

Diary

07 Oct 2010 / 12:33

It was good to talk

Marcus Tanner
06 Oct 2010 / 10:20

Strange Times in Skopje

Jeton Musliu
01 Sep 2010 / 11:20

Completing the B Ring

Mircea Dan Opris
23 Aug 2010 / 13:35

Ten Intros later...

Jeton Musliu
16 Aug 2010 / 16:23

My last stop

Georgiana Ilie
13 Aug 2010 / 10:09

The hardest thing in my research

Majlinda Aliu
02 Aug 2010 / 10:20

Two months of silence, so much info

Mircea Dan Opris
27 Jul 2010 / 14:54

Now is the time to write

Jeton Musliu
16 Jul 2010 / 11:13

Heat Follows Me Everywhere, Even to London

Mila Popova