BosanskiМакедонскиGreekRomânăSrpskiShqipEnglish

Сирийски бежанци избират несигурност в Германия пред установяване в България

Красимир Янков София, Казанлък, Дортмунд и Гелнхаузен

Много сирийци използват България като трамплин към вътрешността на Европа, въпреки че според правилата на ЕС те трябва да останат в страната.

Женският пазар в София, където се събират много имигранти от Близкия Изток

Снимка: Красимир Янков

Докато таксито спира, последните думи на призива за молитва вече се сливаха с уличния шум на топлата юнска вечер. Али Наджаф хвърля последен поглед наоколо и стъпва на паважа. Тъмнокафявите му очи внимателно оглеждат сергиите и лавките на Женския пазар. Този район на София привлича много имигранти от Близкия изток и Али бързо намира хора, които говорят майчините му кюрдски и арабски езици.

“От тук ли карат бежанците за Германия?” - пита Али с принизен глас двама души, които стоят пред магазин за дрехи втора употреба. Те кимват към вратата и той повлича багажа си навътре. Всичко, което семейството му притежава, е опаковано в две раници, малък куфар и пазарска чанта. Али, майка му, брат му и двете му сестри (имената им са сменени в този текст по тяхна молба) отново са на път.

Семейството на Али е сред хилядите сирийци, които в опит да се спасят от насилието на гражданската война в родината си, са поискали убежище в България и след това са продължили през Европа в търсене на по-добър живот. Историите им разкриват трудностите, през които са преминали, и разминаванията между политиките на Европейския Съюз за предоставяне на убежище и реалността.

За да опише съдбата им, Балканската мрежа за разследващи репортажи проследи какво се случва със семейството на Али и други бежанци с подобна съдба от края на миналата година. Бяха проведени редица срещи с тях в България и в Германия, както и бе поддържана връзка по телефона и чрез социалните мрежи. Балканската мрежа за разследващи репортажи също така разговаря и с представители на държавните органи в двете страни, отговарящи за бежанците, за предизвикателствата, пред които са изправени.

Али е слабичък 25-годишен кюрдски студент с гарвановочерна коса. Баща му е загинал когато е бил малко момче в Роджава (името, с което кюрдите наричат родината си в Сирия). Откакто е напуснал страната, заради познанията си по английски той се е превърнал на практика в глава на семейството - и може би затова се опитва да излъчва увереност и контрол.

В Сирия Али е следвал за петролен инженер в Хомс. През лятото на 2013 г. маскирани военни спрели автобуса, с който той се прибирал към дома след края на студентската сесия. “Казаха на всички момчета да слязат и ни заплашиха, че ще ни прережат гърлата, ако не им дадем информация. Но аз не знаех нищо от това, което ни питаха”, спомня си Али.

Младежите били освободени след пет дни в плен. По-късно военен самолет бомбардирал скривалището на похитителите, убил лидера им, и групата заподозряла, че Али и останалите момчета са издали на сирийския режим местонахождението им. “Обявиха награда за главите ни. Налагаше се да бягаме,” казва Али.

Семейството бързо напуснало Сирия с помощта на приятел, който ги превел през границата в Турция и след това с автобус до Истанбул, където те прекарали около месец. В края на 2013 г. се запознали с трафикант. Той ги отвел до българската граница и им посочил стара дърварска пътека през гората - пътят към Европейския Съюз.

По същото време, докато бежанците в самата Турция стават все повече, хиляди търсещи убежище сирийци пресичат същия 30-километров участък на българската граница. Районът е близо до граничен пункт Лесово. Той е хълмист и залесен, и това затруднява термалните камери да засичат преминаващи хора.

Потокът спира едва когато над 1000 полицаи са командировани през ноември да пазят границата. През юли тази година правителството приключва строежа и на ограда с бодлива тел.

Среща с реалността

Първите впечатления на Али от ЕС не отговарят на очакванията му. България е най-бедната от 28-те страни-членки и изпитва затруднения да се справи с наплива от близо 11 000 души, предимно сирийци - макар и те да са много малка част от трите милиона бежанци, напуснали страната след началото на войната през 2011 г.

“Само за седмици ситуацията така се влоши, че всички центрове се препълниха, хората спяха по 20 души в стая… в коридорите, отвън,” казва Борис Чеширков, говорител на софийския офис на Върховния комисариат на ООН за бежанците, ВКБООН. “България се оказа напълно неподготвена да се справи с прилива.”

След като подават молба за убежище, Али и семейството му са преместени в бежанския лагер в Харманли - изоставени военни казарми на около 60 км. от границата, набързо приспособени да поемат част от хората от претъпканите останали центрове. Когато Али пристига от сивото небе не спира да вали ситен дъжд, който превръща мястото в кална яма.

Поради влагата, мръсотията и опасните сградите, бежанците първоначално са настанени във военни палатки и приспособени товарни контейнери, без достъп до тоалетна, вода или електричество.

“Изкарахме така около две седмици,” казва Али, докато показва на телефона си снимки и видео, заснети в лагера. В някои от кадрите той и приятелите му пускат шеги и се усмихват. В други треперят в студа с бебета в ръце, докато жените приготвят храна на огън. Единствените представители на властите в лагера са дузина безмълвни полицаи и тогавашният директор - бивш военен, който се ползва с лоша слава сред бежанците.

 Сирийски бежанци разказват за преживяванията си в България и Германия

Тъй като властите се оказват неподготвени, български граждани и благотворителни  организации се включват с помощ и осигуряват храна, дрехи, както и се опитват да подобрят условията в лагера. Пристигането на бежанците обаче води и до подем на ксенофобски чувства в обществото.

Лидерът на малка, но шумна националистическа партия призовава в София към “изчистване на града” и “действия за самозащита”. В телевизионно предаване депутат от партия, която претендира да пази православните христиански ценности, обвинява сирийците, че участват в заговор за тайна ислямистка инвазия.

Полицията регистрира рязък ръст в нападенията срещу хора с тъмен цвят на кожата на обществени места като спирки и трамваи. През ноември 2013 г. 28-годишен българин от турски произход изпада в кома, след като двама мъже го нападат по път към дома му в София и го пребиват.

През април тази година жителите на Розово, малко село в централна България, прогонват 15-членно семейство сирийски бежанци, които се опитват да се настанят там в къща под наем. През септември хора от Калище протестират срещу план деца на бежанци да се запишат в селското училище, докато общинският съвет напразно настоява близкият лагер за бежанци да бъде закрит до края на октомври.

“Всички бежанци предпочитат да се заселват в страните от Западна Европа ... И въобще на Балканите и просто сме един транзитен център, през който те минават”

- Николай Чирпанлиев, председател на Държавната агенция за бежанците.

Предразсъдъците срещу бежанците обаче не са ограничени само до части от българското общество. Те могат да бъдат открити дори и сред най-високите етажи на Държавната агенция за бежанците. Директорът на агенцията Николай Чирпанлиев изрази съмнение доколко сирийците говорят истината за условията в лагерите.

“Известно е, че арабите имат склонност към лъжата. Това е част от техния етнос. Те просто така си живеят,” каза директорът.

Такова изявление е типично за откровения стил на Чирпанлиев. Едрият бивш военен оставя  силно пусната музика, докато разговаря с посетители в просторния си офис. С усмивка той намеква, че стаята се подслушва.

Но Чирпанлиев е постигнал това, за което е назначен - да въведе ред в лагерите..

Николай Чирпанлиев, председател на Държавната агенция за бежанците

Снимка: Красимир Янков

По време на управлението му персоналът на агенцията е удвоен, лагерите са повишили капацитета си, и стандартите за настаняване са изравнени с международните.

“Към днешна дата всичко изглежда изключително коректно и, така да се каже, под контрол,” казва той с удовлетворение.

България обаче още няма програма, с която да помага за интеграцията на бежанците в обществото. Предишната мярка, в рамките на която са предлагани езикови курсове и професионално обучение, предвидени за до 100 души, е приключила в края на миналата година. Нова интеграционна стратегия е разписана, но все още липсва план за реализацията й.

Държавни чиновници обаче намекват, че тя така и така няма да има особено значение. “Честно казано... всички бежанци предпочитат да се заселват в страните от Западна Европа, а не в България. И въобще на Балканите и просто сме един транзитен център, през който те минават,” казва Чирпанлиев.

Дестинация Германия

Това твърдение със сигурност е напълно валидно за Али и семейство му.

“Искам да отида в Германия, защото те предлагат издръжка и плащат за образованието ти. Искам да завърша следването си и след това да доведа своята любима от Сирия, за да направя с нея семейство,” казва той в началото на юни, докато още живее в Казанлък и изчаква да получи български документ, за да може да тръгне.

Много други бежанци са предприели същото пътуване. По данни на вътрешното министерство в Берлин през първите осем месеца на тази година Германия е регистрирала около 3850 сирийци, които според базата данни с отпечатъци от пръсти на ЕС са потърсили първо убежище в България.

Желанието на Али да стигне до Германия е донякъде свързано с това, че там живее негов чичо. Но предприемането на такова пътуване не е лесно. Най-напред той трябва да изчака българските власти да му издадат документи. Това е процес, който по думите му е отнел осем месеца.

Държавната агенция за бежанците предоставя документи за статут за три или пет години. Али изважда късмет - получава пет години, които му дават възможност да пътува из ЕС без виза.

Али Наджаф (псевдоним) в Казанлък в началото на годината

Снимка: Красимир Янков

Правилата на ЕС обаче са създадени, за да ограничават получилите убежище в една страна от Съюза да се местят да живеят в друга. Хората като Али, които получават статута на бежанци в България, би трябвало да останат да живеят тук. Али обаче е взел твърдо решение да стигне до Германия и да поиска убежище и там.

Притеснен от материали в медиите за връщани от границата сирийци той не си купува просто билет на летището или автогарата. Вместо това избира да плати на трафикант, известен с успешното прехвърляне на хора от България в Германия. Затова се озовава и на Женския пазар в София.

За да плати това пътуване, Али се налага да заеме пари от роднини и приятели. Пътят, изминат със стар червен минибус за осем души, отнема 35 часа и струва 235 евро на човек, включително малките подкупи на румънската и унгарската граница, казва той.

“На границата много се уплашихме, но шофьорът се справи с всичко много добре. Ние просто му дадохме парите, и той ги връчи на граничарите. Те не задаваха въпроси,” спомня си той, докато чака вечерята си в приемния център в Дортмунд два дни след пристигането му в Германия.

Ден по-късно семейство Наджаф е прехвърлено в малкия град Aйзенхутенщадт в източна Германия, където ще бъдат проведени интервютата по молбата му за убежище.

Али първо има намерение да каже, че е дал отпечатъците си в България, но така и не е получил документи. По-късно обаче размисля и решава да признае, че е изхвърлил българските си документи на магистралата. Надява се, че историята за залавянето му от ислямистките бойци ще е достатъчно убедителна за германските власти, за да му предоставят убежище.

“Искам политическо убежище, така че ще бъда честен,” казва той.

Добри намерения

 Аиша Хаджар и съпругът й Фарид, които идват от разрушената търговска столица на Сирия Алепо, също са разчитали на истината, но това не им е помогнало особено. Те и трите им деца - момче на 12, тийнейджърка и още една дъщеря на 21, са пристигнали в България малко преди Али, през октомври 2013 г., по същия път.

Родителите и двете по-малки деца са отпътували за Германия през февруари. Регистрирали са се в същия център в Дортмунд, откъдето са изпратени в малкия град Гелнхаузен, близо до Франкфурт. Голямата им дъщеря се присъединила към семейството през април - останала е малко по-дълго в София, където си била намерила работа.

Животът в живописния Гелнхаузен, с неговите спретнати бели къщи с дървени греди, е много по-добър отколкото в България, където бежанците получават по 65 лв на месец от държавата докато се намират в лагерите.

Аиша и Фарид Хаджар, сирийски бежанци, които са влезли в ЕС през България, но сега живеят в Гелнхаузен, Германия

Снимка: Красимир Янков 

Германските власти са предоставили на семейството апартамент с две спални в сграда, в която са настанени и други бежанци. Държавата плаща наема и им предоставя общо 1100 евро на месец за храна и други разходи.

Аиша, мила жена на около 40,  която ходи забрадена и често говори за достойнствата на исляма, разделя времето си между готвене за семейството и четене на религиозни страници във Facebook. Синът им Закария прекарва лятото пред таблета си или в местния басейн.

Бесан,  по-голямата дъщера, се смее заразително и изстрелва въпрос след въпрос докато говори. Tя се е запознала с млад сириец, който е поискал ръката й от баща й. Фарид - улегнал мъж на около 50 с посивяваща коса до раменете, е приел.

Местна пенсионерка е започнала да посещава семейството в дома им и да дава безплатни уроци по езика, както и да разказва за Германия.

Едно писмо от германския Федерален офис за миграцията и бежанците (BAMF) обаче пристига през юни и хвърля сянка върху това приятно съществуване. Молбата на семейството за убежище е отхвърлена, тъй като то вече е получило такова в България.

Не помагат и над хилядата евро, похарчени за адвокат, защото съдът отхвърля обжалването на решението.

“Сега биха могли да ни върнат в България във всеки един момент,” казва Аиша в кухнята на апартаментa им, докато кърши пръсти.

В действителност обаче хората често успяват да избегнат връщането в страните, където най-напред са поискали убежище. През първата половина на тази година в Гелнхаузен са отхвърлени между 200 и 300 молби за убежище. На повечето е казано да се върнат в Италия. Според местен чиновник обаче само един от тях е върнат в действителност.

“А когато двама, трима или четирима, 10, 20 или 100 бъдат върнати в Италия, те просто се връщат - отново идват в Германия,” разказа чиновникът, който поиска да бъде запазена неговата анонимност. “И тогава същата процедура започва отначало”.

Според министерството на вътрешните работи на Германия, през миналата година страната е върнала сирийци в България само в седем случая - по силата на Дъблинския регламент на ЕС, който засяга поискалите убежище в една, а после преселили се в друга страна на Съюза бежанци. Тази мярка не се прилага много често по законови, бюрократични и политически причини, твърдят експерти по миграцията.

Хора като Али и Аиша са в друга категория - те вече са получили убежище в една държава от ЕС и имат право да пребивават в друга до три месеца като туристи. След изтичането на този срок Германия би могла да ги изпрати обратно в България. Те обаче на свой ред могат да предприемат законови стъпки за да избегнат това и да претендират, че се нарушават човешките им права.

Така че семейства като тези на Али и Айша в крайна сметка живеят в несигурност, и със стреса и тъгата да са бежанци далече от родината. След месец в Айзенхутенщадт Али е впечатлен от уважението, с което се отнасят към него германските власти, но казва, че чувства хората по-студени отколкото удома. Той е решил да отложи плановете си да учи и страда за приятелката си.

“Искам да получа убежище и да си намеря прилична работа, така че да мога да я доведа тук и да се оженим. Тогава мога да завърша следването си,” казва той в съобщение във Facebook. Но едно нещо не се е променило - твърдото му решение да остане в Германия, дори и молбата му за убежище да бъде отхвърлена. “Това е краят на пътя,” настоява той. “Няма да се върна.”

 

 Тази статия е изготвена в рамките на Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката, която се дава с подкрепата на Фондация ERSTE, Фондации "Отворено общество", в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи.

Topic

Topic 2014: Generations

This year’s annual topic is Generations. Think of a powerful story that you have always wanted to report, and link it to this theme while crafting your proposal. Remember, it is better to have a strong central idea that is loosely linked to the annual theme than to have a weak idea that is strongly linked to the theme.