SrpskiRomânăShqipМакедонскиEnglish

Докладът за малцинството: Безработни етнически албанци са "разочаровани от държавата"

Самир Кайошевич Подгорица, Скопие и Прешево

Отчаяние е обзело всички представители на малцинството из региона, но надеждите за присъединяване към Европейския съюз изглежда понижават напрежението в Черна гора.

Тузи напомня на предградие, но без град. Разположено почти веднага след албанската граница, това малко населено място се опитва да се пребори със сянката на черногорската столица, която е само на още десет минути с кола на север.

Трите му хиляди жители биха искали да управляват сами битието си. Градчето им обаче е администрирано като квартал на столицата Подгорица. Те говорят албански, но трябва да спазват законите на Черна гора.

"Никой не се интересува от нас," казва Агрон Душай, двайсетина годишен безработен мъж. Вариации на това оплакване могат да се дочуят в безчет кафенета из града, където безработни мъже разказват един на друг неволите си и висят твърде дълго време над кафето си.

Предоставянето на по-голяма автономия е обмисляно като решение за многото неволи на Тузи - то би осигурило трудова заетост и инвестиции в разпадащата се инфраструктура. Вместо него обаче идва отказът на статут на кметство - още едно оплакване, добавено към списъка на местните.

ИЗБОРИТЕ В ЧЕРНА ГОРА ПРЕЗ ОКТОМВРИ 2012

Коалицията за европейска Черна гора, обединяваща Демократическата партия на социалистите и Социалдемократическата партия, спечели 39 от 81 места в парламента.

От опозиционната коалиция Демократичният фронт спечели 20 места, Социалистическата народна партия и Позитивна Черна гора получиха съответно девет и седем места.

За да остане на власт, Коалицията за европейска Черна гора трябваше да оформи съюз с партии на малцинствата, които заедно държат шест места - две от тях принадлежат на двете основни коалиции на етническите албанци.

Етнически албански политици бяха включени в предишното правителство, но сред депутатите нямаше от тях. Новият съюз им дава по-добри позиции. Те вече представиха списък с искания, включително повече инвестиции в техните райони, и повече работни места в администрацията за тяхната общност.

Етническите албанци са мнозинство в Тузи, а също и в големи части от югозападна Черна гора. Те обаче са малцинство в страната като цяло, както и в две други бивши югославски републики - Македония и Сърбия.

Относителната големина на тези малцинства варира. Те са четвърт от цялото население на Македония и много по-малък процент в Сърбия, където са концентрирани предимно на юг. Общото помежду им, обаче, са  напрегнатите отношения с властите, традиционно доминирани от етническите мнозинства.

Тези отношения могат да засегнат бъдещето на буквално всеки един гражданин на Сърбия, Черна гора и Македония. Трите страни са подали кандидатури за присъединяване към Европейския съюз. Напредъкът на преговорите ще зависи в голяма степен от начина, по който те се отнасят с малцинствата си, включително с етническите албанци.

От трите, Черна гора е смятана за най-силния кандидат. Тя би могла да бъде приета в организацията през следващите няколко години. Докато присъединяването на Сърбия и Македония, макар че и двете са заявили желание, не е нито неизбежно, нито сигурно.

Тази статия сравнява недоволството между етническите албанци в Черна гора с настроенията сред представителите на малцинството в Македония и Сърбия.

Тя показва, че обичайно оплакване в целия регион е липсата на достъп до обществения сектор в пазара на труда.  Но вероятността недоволството да прерастне в граждански бунт изглежда най-малка в Черна гора - страната, която е най-близо до членство в ЕС.

Според Генджи Ниманбегу, етнически албански политик, строгите критерии за присъединяване към организацията подтикват Черна гора да подобри начина, по който третира малцинствата си. Партията Форджа на Ниманбегу е на път да се присъедини към управляващата коалиция на  предстоящите през следващия октомври избори.

"Опитът ни показва, че всичко добро, сполетяло албанците, се е случило  под чуждо влияние," каза той за Балканската мрежа за разследващи репортажи BIRN.  "Това сигурно ще продължи така и по време на преговорите с Брюксел".

"Работни места за свои хора

През 2001 г бунтовете на етническите албанци доведоха Македония до прага на гражданска война. Спокойствието беше възстановено чрез мирен договор, постигнат с помощта на международно посредничество. Неотдавнашни случаи на насилие, съпроводено от националистични изявления от двете страни, вся съмнения доколко съществуващият мир е устойчив.

Малобройното албанско население на Сърбия също за кратко се разбунтува срещу държавата през 2000 г., преди бойците да получат достъп до местната власт чрез споразумение. Конфликтът в Прешево беше преплетен с този в съседно Косово, където бунт на етническите албанци, подкрепен от въздушните атаки на НАТО кулминра с обявяването на независимост на Прищина от Сърбия.

Черна гора винаги е била различна. Нейните етнически албанци никога не са се надигали срещу държавата. Точно обратното всъщност - отчитат се заслугите на малцинството за създаването на независима република. През 2006 г неговите гласове допринасят за нищожната разлика, с която референдумът решава отделянето на Черна гора от съюза й със Сърбия.

Малцинствата на Черна гора на постове в държавната администрация

Черногорците съставят 45 процента от гражданите на страната и заемат 79 процента от постовете в държавната администрация според проучване на правителството от 2011 г.

 Сръбското малцинство съставя 28 процента от населението, и заема 8,6 процента от тези работни места.

 Етническите албанци са 5 процента и заемат 2,8 процента от работните места в обществения сектор.

 Босненци, роми, хървати и мюсюлмани образуват по-малки малцинства и съответно имат по-малки дялове в администрацията.

 (Източник: проучване на правителството на Черна гора от 2011 г)

Етническите албанци вярват, че независимостта им е предоставила една по-тежка роля, в една по-малка държава. Въпреки това шест години по-късно много от тях още се оплакват, че са обречени да съществуват в периферията на политическия и икономическия живот. Те обвиняват правителството - на власт вече повече от десетилетие, и неотдавна преизбрано, - в нарушаване на обещанията си.

"Когато зависеха от албанските гласове, ни предлагаха всичко," казва Линда Душай, млада жена от Тузи, която е завършила политически науки, но не е могла да си намери по-добра работа от инструктор по фитнес. "В крайна сметка не получихме нищо."

Безработицата в Черна гора е около 13 процента, но в райони като Тузи и Улчин, където живеят повечето етнически албанци в страната, тя е по-близо до 20 процента.

Малцинството наброява пет процента от цялото население на Черна гора. Но то заема само 2,8 процента от позициите в държавната администрация според правителствен доклад за малцинствата, публикуван през юни 2011.

Както и в повечето бивши югославски републики, така и в Черна гора държавната администрация е раздута и неефективна. Въпреки това перспективата, която тя дава, за стабилна заплата и някои привилегии е силно примамлива за образованите млади хора - особено в отсъствието на силен частен сектор. Борбата за работните места в многобройните министерства и звена на администрацията е свирепа.

Но както и на други места в региона, и тук битува убеждението, че най-добри шансове имат хората с най-добри връзки. Заетостта в обществения сектор е разглеждана като средство, чрез което политиците възнаграждават, - или си осигуряват, лоялност.

Лидерите на етническите албанци, които са близки с правителството на Черна гора, също са обвинявани в назначаването на свои поддръжници на различни постове. Много членове на тяхната общност приемат, че тази форма на корупция засяга всекиго - не само малцинствата. Въпреки това те смятат, че дискриминацията прави нещата още по-лоши за тях.

Двайсет и шест годишната Диана Иванай, която е дипломирана и живее в столицата Подгорица казва, че е "напълно естествено държавниците да пазят работните места за свои хора".

"Но щом ми дават паспорт, считат ме за гражданин на Черна гора и твърдят, че имаме равни права, тогава аз също би трябвало да бъда допусната до работа, за каквато съм учила".

След като е търсила напразно в продължение на две години Диана Иванай казва, че вече е загубила сметката на получените откази. Отказана й е била дори секретарска работа, за която тя всъщност е свръх-квалифицирана. С диплома по съдебна медицина, Иванай се е надявала първоначално да постъпи на работа в полицията.

Полицията обаче е сред органите с най-нисък процент назначени етнически албанци - въпреки че е сред най-големите работодатели в администрацията, с над 4000 души на щат. Етническите албанци са само 1,21 процента от тях. И само 0.72 процента от митническите служители, още един голям работодател.

Според проучването от 2011 г., от където са тези данни, малцинството е като цяло неадекватно представено в обществения сектор на Черна гора.

Сабахудин Делич, съветник на Министъра по човешките права и малцинствата признава, че статистиката сочи за съществуващ проблем. Но настоява, че състоянието на нещата не е следствие от дискриминация.

"Това не е защото някой отказва да назначава хора от малцинствата," казва той. "Просто казано, в някои области не могат да се намерят достатъчно качествени кандидати".

Институцията, в която той работи, е едно от малкото изключения от правилото. Етническите албанци наброяват 43 процента от персонала на Министерството за човешки права и малцинства.

Надигащо се напрежение

Според етническите албанци в южна Сърбия районът им страда от липса на инвестиции

Безработицата е начело в списъка с оплаквания и на Прешево и Буяновац, обеднял регион в южна Сърбия с население от около 70 000 етнически албанци.

Преди повече от десетилетие местна военизирана групировка се опитва да отдели територията от Сърбия и да я присъедини към съседно Косово. Краткият бунт е спрян от мирен договор, който гарантира на малцинството повече участие в местната политика.

Но мнозинството от лидерите на властови позиции не повишават благосъстоянието на общността. Наследството от предходния конфликт, а и страхът от възобновяване на насилието са парализирали растежа на частния сектор.

"Инвеститорите не идват, защото е лесно парите да бъдат уплашени," казва Неджат Белули, бивш бунтовник, който сега управлява няколко бизнеса в района. "Няма сигурност. Ситуацията може да се влоши всеки момент."

Общественият сектор също не дава много надежда на местните етнически албанци, които се дипломират. Много от тях са избрали да завършат образованието си в Косово, Македония или Албания, където университетските предмети се преподават на албански. Сърбия обаче до това лято отказваше да признае квалификацията им. Със завръщането си по домовете в една едва жива икономика, хората с образование биваха изключвани от единствения реален източник на работа.

"Ние сме напълно изолирани. Като че сме второ качество граждани," казва Валон Арифи, който е придобил диплома по дизайн в Косово и се опитва да си намери добре платена работа.

В Прешиево графити надпис настоява за признаването на квалификации, придобити в албански образователни институции.

Въпреки разочарованието, желанието за нов конфликт не е голямо. Безработната младеж на Прешево казва, че по-скоро ще емигрира в друга страна, отколкото да грабне оръжието в бунт срещу държавата- Хиляди вече са постъпили по този начин - изпращаните от тях пари поддържат много от домакинствата в района.

Въоръжен бунт в Македония, на юг от Сърбия, беше също спрян от договор преди десет години. Охридското споразумение, кръстено на курорта край езерото, където враждуващите лидери се срещнаха, беше провъзгласено тогава за проект за едно общество с повече равенство.

През последните десет години обаче етническите албанци се оплакват, че реформите са тръгнали наобратно. Напрежението остава високо и сблъсъците между групи млади мъже и от двете общности в столицата Скопие избухват периодично.

Страната практически е разделена между етническите албанци и македонското мнозинство. Според оценки близо една трета от младите хора са безработни - едно от най-високите нива на Балканите.

И въпреки че етнически албански партии участват в управляващата коалиция, членове на малцинството заемат само 17 процента от работните места в държавната администрация. Охриското споразумение им е обещало 25 процента от тези постове - пропорционално на техния дял от населението.

Политологът Джабир Дерала казва, че радикали и от двете страни подхвърлят за възможността от ново насилие.

"Конфликтът от 2001 г се смята за мач, прекъснат от международната общност," казва той. "В социалните мрежи хора казват, че е време за второто полувреме."

Джабир Дерала е притеснен от нарастващото етническо напрежение.

Представителят на управляващата ВМРО-ДПМНЕ Влатко Гьорчев обаче смята, че твърденията за съществуващо напрежение са преувеличени.

"Понякога медиите представят ситуацията като по-драматична, отколкото тя е в действителност," казва той. "Македония не е Скандинавия, но дори Скандинавия има своите проблеми".

"Без магическа пръчица"

В Черна гора няма скорошна история на кръвопролития, свързани с етническите албанци. Правителството на страната дори спечели одобрението на малцинството в края на 90-те, когато предостави убежище на  бежанци от съседно Косово.

Днес е възможно перспективата за присъединяване към ЕС да има въздържащ ефект върху недоволството на етническите албанци. Митя Дробнич, оглавяващ делегацията на Европейската комисия в Подгорица каза, че третирането на малцинството от страна на черногорското правителство се следи внимателно.

"Никоя страна не може да се присъедини към ЕС преди да удовлетвори всички европейски стандарти," каза той за Балканската мрежа.

Но прецеденти в самия Съюз сочат, че малко малцинства биват изобщо някога напълно удовлетворени.

Хърватското население в Австрия има значително по-добър статут от този на много етнически албански малцинства на Балканите. Като гражданин на страна-член на Европейския съюз, която е заявила, че ще зачита правата им, те рядко се оплакват от дискриминация или се натъкват на бариери при наемането на работа.

Вместо това хърватските активисти говорят за опасностите от асимилация. Те казват, че езикът им - вероятно като реликва на тяхната култура - тихо гасне.

Хърватите са малобройно малцинство, концентрирано в провинция Бюргенланд. Потомци на бежанци от отоманските завоевателни походи, те са в района от над 500 години. В миналото са били подложени на натиск да възприемат културата и навиците на хората около тях.

Днес обаче местната им асоциация е подпомагана финансово от държавата. От 1955 насам бюргенландските хървати имат и правото да преподават своя език в училищата и да поставят двуезични пътни знаци и табели.

Но интересът към езика им вехне сред младото поколение. То просто смята, че не печели нищо от усвояването му.

"Хората искат да се слеят с мнозинството, защото мислят, че ще са по-добре, ако говорят само немски," казва Габриела Новак Карал от Хърватския център във Виена.

"Те всички се обявяват за австрийци. Много от тях са престанали да говорят хърватски, дори удома".

Обратно в Черна гора, етническият албански политик Ниманбегу казва, че общността му се отнася реалистично към Европейския съюз. "Европа не притежава магическа пръчица," казва той. "Много ще зависи от самите нас".

Иванай, безработната специалистка по съдебна медицина казва, че губи търпение. Ако късметът й не проработи, тя ще се присъедини към многото представители на своята общност, потърсили работа в чужбина.

"Имам само един живот и не мога да го губя в очакване нещо да се случи," казва тя.

 

Тази статия е изработена в рамките на Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката, инициатива на Фондация Робърт Бош и Фондация ЕРСТЕ в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи. Редактор на статията е Нийл Арун.